23 sept 2017, 7:48

Един почтен Дон Жуан тук - акростих

1.3K 6 14

Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади,
О т ревност гине нашата любов.
Ч е спри се, де, не сме и толкоз млади,
Т а да ме пробваш с този тест суров!
Е няма как, принуден да се браня,
Н е ще допусна никакъв провал
Д а срине имиджа на Дон Жуан, а
О т днес във любовта се гмурвам цял.
Н е се съмнявам никак, че нататък
Ж ивотът ще покаже кой е крив.
У бихме нежността си - много кратка,
А в двама ни остава вкус горчив.
Н а теб грехът ми ще тежи изцяло -
Т а ти самичка тласкаш ме натам!
У зрях сега за новото начало...
К ажи "На слука!"... Чао!... Дон Жуан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, в никакъв случай, Цвети, не казвам "чао" на Дон Жуан!...Живот и здраве, пак може да се срещнем с него някой ден...
    Благодаря, че беше тук!...
  • Нали не казваш "чао!" на Дон Жуан, Роби! Какво би правил светът без него?! Та той е "подправката", без която ще стане блудкаво да се живее, а стихът да посивее.
  • Благодаря ви, Ирина и Албена!...Радвам се, че харесвате това закачливо стихче!..
  • Майсторско изпълнение, Роберт! Поздрави!
  • Ха-ха-ха,хем почтен,хем Дон Жуан,Роби!И ...щом има жена ревнива/сигурно е водолей/значи има и виновен....То,мъжете винаги са прави!Чудесно си го натъкмил-по мъжки!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...