23 сент. 2017 г., 07:48

Един почтен Дон Жуан тук - акростих

1.3K 6 14

Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади,
О т ревност гине нашата любов.
Ч е спри се, де, не сме и толкоз млади,
Т а да ме пробваш с този тест суров!
Е няма как, принуден да се браня,
Н е ще допусна никакъв провал
Д а срине имиджа на Дон Жуан, а
О т днес във любовта се гмурвам цял.
Н е се съмнявам никак, че нататък
Ж ивотът ще покаже кой е крив.
У бихме нежността си - много кратка,
А в двама ни остава вкус горчив.
Н а теб грехът ми ще тежи изцяло -
Т а ти самичка тласкаш ме натам!
У зрях сега за новото начало...
К ажи "На слука!"... Чао!... Дон Жуан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, в никакъв случай, Цвети, не казвам "чао" на Дон Жуан!...Живот и здраве, пак може да се срещнем с него някой ден...
    Благодаря, че беше тук!...
  • Нали не казваш "чао!" на Дон Жуан, Роби! Какво би правил светът без него?! Та той е "подправката", без която ще стане блудкаво да се живее, а стихът да посивее.
  • Благодаря ви, Ирина и Албена!...Радвам се, че харесвате това закачливо стихче!..
  • Майсторско изпълнение, Роберт! Поздрави!
  • Ха-ха-ха,хем почтен,хем Дон Жуан,Роби!И ...щом има жена ревнива/сигурно е водолей/значи има и виновен....То,мъжете винаги са прави!Чудесно си го натъкмил-по мъжки!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...