Един почтен Дон Жуан тук - акростих
Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади,
О т ревност гине нашата любов.
Ч е спри се, де, не сме и толкоз млади,
Т а да ме пробваш с този тест суров!
Е няма как, принуден да се браня,
Н е ще допусна никакъв провал
Д а срине имиджа на Дон Жуан, а
О т днес във любовта се гмурвам цял.
Н е се съмнявам никак, че нататък
Ж ивотът ще покаже кой е крив.
У бихме нежността си - много кратка,
А в двама ни остава вкус горчив.
Н а теб грехът ми ще тежи изцяло -
Т а ти самичка тласкаш ме натам!
У зрях сега за новото начало...
К ажи "На слука!"... Чао!... Дон Жуан.
© Роберт All rights reserved.
