16 jul 2022, 15:00

Един поетичен беглец

  Poesía
503 1 1

Този свят не понася на искрени хòра.

Тях поредната лудост ги мъчи по малко.

Този свят синоним е на страх и умора.

Той топи се и битките в него са жалки.
 

Този свят е сълза на самотно сираче

и е гняв на жената, която не ражда

любовта за момчето – невинно юначе,

щом отново за ласки се тихо обажда.
 

Този свят е шамар по бедро на девица

и искра на запалена в тъмно запалка.

Този свят е любов към красива Деница

и сбогуване тъжно с разплакана Лалка!
 

Този свят е жена, пред която се сривам.

Пак потъвам в очите, които ме искат...

Сляпа страст до изчезване мен ме залива

и да бъда беглец от копнежа си риск е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...