16 июл. 2022 г., 15:00

Един поетичен беглец

502 1 1

Този свят не понася на искрени хòра.

Тях поредната лудост ги мъчи по малко.

Този свят синоним е на страх и умора.

Той топи се и битките в него са жалки.
 

Този свят е сълза на самотно сираче

и е гняв на жената, която не ражда

любовта за момчето – невинно юначе,

щом отново за ласки се тихо обажда.
 

Този свят е шамар по бедро на девица

и искра на запалена в тъмно запалка.

Този свят е любов към красива Деница

и сбогуване тъжно с разплакана Лалка!
 

Този свят е жена, пред която се сривам.

Пак потъвам в очите, които ме искат...

Сляпа страст до изчезване мен ме залива

и да бъда беглец от копнежа си риск е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...