16 июл. 2022 г., 15:00

Един поетичен беглец

505 1 1

Този свят не понася на искрени хòра.

Тях поредната лудост ги мъчи по малко.

Този свят синоним е на страх и умора.

Той топи се и битките в него са жалки.
 

Този свят е сълза на самотно сираче

и е гняв на жената, която не ражда

любовта за момчето – невинно юначе,

щом отново за ласки се тихо обажда.
 

Този свят е шамар по бедро на девица

и искра на запалена в тъмно запалка.

Този свят е любов към красива Деница

и сбогуване тъжно с разплакана Лалка!
 

Този свят е жена, пред която се сривам.

Пак потъвам в очите, които ме искат...

Сляпа страст до изчезване мен ме залива

и да бъда беглец от копнежа си риск е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...