Jul 16, 2022, 3:00 PM

Един поетичен беглец

  Poetry
500 1 1

Този свят не понася на искрени хòра.

Тях поредната лудост ги мъчи по малко.

Този свят синоним е на страх и умора.

Той топи се и битките в него са жалки.
 

Този свят е сълза на самотно сираче

и е гняв на жената, която не ражда

любовта за момчето – невинно юначе,

щом отново за ласки се тихо обажда.
 

Този свят е шамар по бедро на девица

и искра на запалена в тъмно запалка.

Този свят е любов към красива Деница

и сбогуване тъжно с разплакана Лалка!
 

Този свят е жена, пред която се сривам.

Пак потъвам в очите, които ме искат...

Сляпа страст до изчезване мен ме залива

и да бъда беглец от копнежа си риск е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...