Останал съм с един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета,
да видя кой е тоя, Санчо Панса.
Чак след това ще тръгна по света,
по белите полета на прованса.
Ще скитам сред забравени села
с изтъркана от времето тояга.
Ще търся смисъл в малките неща.
До селянка понякога ще лягам.
След дни ще спра на някое море.
И в него ще нагазя до колене.
Там дълго ще си бъбря със момче.
Да видя, ще греши ли като мене.
На плажа - всяка сутрин ще броя
по цяла шепа жълти песъчинки.
Така за сетен път ще разбера
пропуснатите без любов годинки.
И след като намеря на брега,
бутилка, прекосила шест морета,
писмото вътре няма да чета,
ще хукна пак из третата планета.
Стотици брегове ще прекося!
На плажовете няма да се спирам.
Ще прося и под мостове ще спя,
дори и от студа да колабирам!
А спря ли се на точния адрес
и видя, че момето е заето,
аз няма да изпадам дълго в стрес.
А пак ще се завърна на морето.
Юри
Йовев
Юли
2022 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »