30.07.2022 г., 13:04  

Един полезен ход

947 8 23

Останал съм с един полезен ход,

преди от този свят да си отида:

Да го ударя умно на живот,

забравил всяка болка и обида.

 

Но първо - Дон Кихот ще прочета,

да видя кой е тоя, Санчо Панса.

Чак след това ще тръгна по света,

по белите полета на прованса.

 

Ще скитам сред забравени села

с изтъркана от времето тояга.

Ще търся смисъл в малките неща.

До селянка понякога ще лягам.

 

След дни ще спра на някое море.

И в него ще нагазя до колене.

Там дълго ще си бъбря със момче.

Да видя, ще греши ли като мене.

 

На плажа - всяка сутрин ще броя

по цяла шепа жълти песъчинки.

Така за сетен път ще разбера

пропуснатите без любов годинки.

 

И след като намеря на брега,

бутилка, прекосила шест морета,

писмото вътре няма да чета,

ще хукна пак из третата планета.

 

Стотици брегове ще прекося!

На плажовете няма да се спирам.

Ще прося и под мостове ще спя,

дори и от студа да колабирам!

 

А спря ли се на точния адрес

и видя, че момето е заето,

аз няма да изпадам дълго в стрес.

А пак ще се завърна на морето.

 

 

Юри

Йовев

Юли

2022 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валя!!! 😊🌹
  • ❤❤❤❤
  • Таня, Иржи, благодаря ви, момичета! 😊
  • Ако не бях пропуснала гласа си, Юри, сигурно щеше да си и по- нагоре! Съжалявам. Но...няма да ти се размине- следващия път!
  • Глас от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...