Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна.
Не беше случайно...
сълза по невъзможна любов,
непокорна, тя блесна издайно,
като огън на жребии суров.
Сърцето потрепери във смут
- дълго те търсих в съня,
ще дочакам ли в нощния студ,
или самотен ще срещна деня?
Вятър засвири в леден капчук,
колко прекрасен е тихият звън,
ела, аз ще бъда винаги тук,
ако и ти ме откриеш насън.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
Вероника
Яна
Нина
Веска
Елица
Благодаря,че се отбихте!