2 may 2012, 9:30

Един прозорец

893 0 10

        Един  прозорец

 

 

 

Прозорецът ти сляп мълчи...

в  очите ми  една  сълза 

се  смеси  със  сребристи  лъчи

от  безмълвна  и  плаха  луна. 

 

Не  беше  случайно...

сълза по невъзможна  любов,

непокорна,  тя  блесна  издайно,

като огън на жребии  суров.

 

Сърцето  потрепери  във смут 

-  дълго те търсих  в съня,

ще  дочакам ли в нощния студ,

или самотен ще  срещна  деня?

 

Вятър  засвири  в леден  капчук,

колко прекрасен е тихият  звън,

ела,  аз  ще  бъда  винаги  тук,

ако и ти ме откриеш   насън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нощен поздрав,приятели!
    Вероника
    Яна
    Нина
    Веска
    Елица

    Благодаря,че се отбихте!
  • Понякога се започва от съня...
  • Никифоров, за сълзата става въпрос във втория куплет, да ти помогна, а третия е чудесно заиграване със символи: нощ-ден, студ -смут...И кои сме ние, за да критикуваме Поезията?
  • Здравейте,приятели!
    Ники
    Елина
    Елена
    oksimoron
    Минка
    Mитко, поезията е нонсенс т.е не много смислена от гледна точка на обикновената реч.Съгласен съм с критиката.Съгласен, заради това ,че някой е видял стиха от другата гледна точка, и щом има такъв отзив,това си е истината.Ще го преработя.Благодаря!

  • Очите са прозорец на душата!Нека в твоя прозорец - да свети любовта и никога да няма сълзи, да прогледне, да няма слепота!
    Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...