2 мая 2012 г., 09:30

Един прозорец

895 0 10

        Един  прозорец

 

 

 

Прозорецът ти сляп мълчи...

в  очите ми  една  сълза 

се  смеси  със  сребристи  лъчи

от  безмълвна  и  плаха  луна. 

 

Не  беше  случайно...

сълза по невъзможна  любов,

непокорна,  тя  блесна  издайно,

като огън на жребии  суров.

 

Сърцето  потрепери  във смут 

-  дълго те търсих  в съня,

ще  дочакам ли в нощния студ,

или самотен ще  срещна  деня?

 

Вятър  засвири  в леден  капчук,

колко прекрасен е тихият  звън,

ела,  аз  ще  бъда  винаги  тук,

ако и ти ме откриеш   насън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нощен поздрав,приятели!
    Вероника
    Яна
    Нина
    Веска
    Елица

    Благодаря,че се отбихте!
  • Понякога се започва от съня...
  • Никифоров, за сълзата става въпрос във втория куплет, да ти помогна, а третия е чудесно заиграване със символи: нощ-ден, студ -смут...И кои сме ние, за да критикуваме Поезията?
  • Здравейте,приятели!
    Ники
    Елина
    Елена
    oksimoron
    Минка
    Mитко, поезията е нонсенс т.е не много смислена от гледна точка на обикновената реч.Съгласен съм с критиката.Съгласен, заради това ,че някой е видял стиха от другата гледна точка, и щом има такъв отзив,това си е истината.Ще го преработя.Благодаря!

  • Очите са прозорец на душата!Нека в твоя прозорец - да свети любовта и никога да няма сълзи, да прогледне, да няма слепота!
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...