Един прозорец

Поезия » Любовна

890 0 10

Един прозорец

Прозорецът ти сляп мълчи...

в очите ми една сълза

се смеси със сребристи лъчи

от безмълвна и плаха луна.

Не беше случайно...

сълза по невъзможна любов,

непокорна, тя блесна издайно,

като огън на жребии суров.

Сърцето потрепери във смут

- дълго те търсих в съня,

ще дочакам ли в нощния студ,

или самотен ще срещна деня?

Вятър засвири в леден капчук,

колко прекрасен е тихият звън,

ела, аз ще бъда винаги тук,

ако и ти ме откриеш насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ZAPP (Запрян Колев)

Нощен поздрав,приятели!
Вероника
Яна
Нина
Веска
Елица

Благодаря,че се отбихте!

2012-05-02T22:22:06+03:00
voda (Елица Ангелова)

Понякога се започва от съня...

2012-05-02T21:47:44+03:00
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

Никифоров, за сълзата става въпрос във втория куплет, да ти помогна, а третия е чудесно заиграване със символи: нощ-ден, студ -смут...И кои сме ние, за да критикуваме Поезията?

2012-05-02T16:40:15+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Здравейте,приятели!
Ники
Елина
Елена
oksimoron
Минка
Mитко, поезията е нонсенс т.е не много смислена от гледна точка на обикновената реч.Съгласен съм с критиката.Съгласен, заради това ,че някой е видял стиха от другата гледна точка, и щом има такъв отзив,това си е истината.Ще го преработя.Благодаря!

2012-05-02T15:58:46+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Очите са прозорец на душата!Нека в твоя прозорец - да свети любовта и никога да няма сълзи, да прогледне, да няма слепота!
Поздравления!

2012-05-02T14:29:12+03:00