Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна.
Не беше случайно...
сълза по невъзможна любов,
непокорна, тя блесна издайно,
като огън на жребии суров.
Сърцето потрепери във смут
- дълго те търсих в съня,
ще дочакам ли в нощния студ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация