Един "реален" миг

  Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
 
  Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше
да изгреят лъчите на слънцето...
Сякаш всяка детска мечта
бе изгубена...
Всяка надежда
бе потънала в черната бездна.
 
  И всичко това предвещаваше
един ужасен момент от суровата реалност.
 
  ... Само два часа след всичко това
нямаше и следа от смъртта...
Слънцето бе високо в синьото небе.
Всички мечти и надежди бяха налице...
Сякаш всичко бе наред
и нищо не се бе случвало.