Mar 2, 2011, 8:43 PM

Един "реален" миг

  Poetry » Other
613 0 0

  Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
 
  Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше
да изгреят лъчите на слънцето...
Сякаш всяка детска мечта
бе изгубена...
Всяка надежда
бе потънала в черната бездна.
 
  И всичко това предвещаваше
един ужасен момент от суровата реалност.
 
  ... Само два часа след всичко това
нямаше и следа от смъртта...
Слънцето бе високо в синьото небе.
Всички мечти и надежди бяха налице...
Сякаш всичко бе наред
и нищо не се бе случвало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...