2 мар. 2011 г., 20:43

Един "реален" миг

Поэзия » Другая

615 0 0

Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.

Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше
да изгреят лъчите на слънцето...
Сякаш всяка детска мечта
бе изгубена...
Всяка надежда
бе потънала в черната бездна.

И всичко това предвещаваше
един ужасен момент от суровата реалност.

... Само два часа след всичко това
нямаше и следа от смъртта...
Слънцето бе високо в синьото небе.
Всички мечти и надежди бяха налице...
Сякаш всичко бе наред
и нищо не се бе случвало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬