Сънувах как с пръчка по вода рисувах,
как със шейна по склона снежен слизах,
как със шампанско весело тост вдигах,
за теб любов, двигател съвършен.
Ти всички ли създания държиш във плен?!
Любов, кой те е измислил такава,
минаваш даже през заключена брава.
Послания пращаш за него, за нея,
обсипват те после звезди като фея...
Но стоп, бях феята наистина, нали
и моя сън, във сбъднатия, сътвори.