Jan 15, 2008, 10:12 AM

Един сбъднат сън

  Poetry » Love
862 0 15
Сънувах как с пръчка по вода рисувах,
как със шейна по склона снежен слизах,
как със шампанско весело тост вдигах,
за теб любов, двигател съвършен.
Ти всички ли създания държиш във плен?!
Любов, кой те е измислил такава,
минаваш даже през заключена брава.
Послания пращаш за него, за нея,
обсипват те после звезди като фея...
Но стоп, бях феята наистина, нали
и моя сън, във сбъднатия, сътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...