30 ago 2016, 21:30

Eдин следобед

503 0 0

Един след обед

 

След обед тръгнах за чешмата,

но там не видях жив човек.

Посрещаше ме Пустотата,

а и убийствения пек!

 

В торбата носех пет шишета,

дорде ги пълнех със вода

две гладни псета с поглед питат,

не съм ли им донел храна?!

 

Те бяха хърби изгладняли,

не срещнали добър човек

и селска милост не видяли,

не хапнали храна от век!

 

И за горките дожаля ми!

Това бе кучешки живот...

О, легнаха на съвестта ми

такъв е нашия народ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...