Eдин следобед
500
0
0
Един след обед
След обед тръгнах за чешмата,
но там не видях жив човек.
Посрещаше ме Пустотата,
а и убийствения пек!
В торбата носех пет шишета,
дорде ги пълнех със вода
две гладни псета с поглед питат,
не съм ли им донел храна?!
Те бяха хърби изгладняли,
не срещнали добър човек
и селска милост не видяли,
не хапнали храна от век!
И за горките дожаля ми!
Това бе кучешки живот...
О, легнаха на съвестта ми
такъв е нашия народ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados
