Eдин следобед

Един след обед

След обед тръгнах за чешмата,

но там не видях жив човек.

Посрещаше ме Пустотата,

а и убийствения пек!

В торбата носех пет шишета,

дорде ги пълнех със вода

две гладни псета с поглед питат,

не съм ли им донел храна?!

Те бяха хърби изгладняли,

не срещнали добър човек

и селска милост не видяли,

не хапнали храна от век!

И за горките дожаля ми!

Това бе кучешки живот...

О, легнаха на съвестта ми

такъв е нашия народ!