30 авг. 2016 г., 21:30

Eдин следобед

502 0 0

Един след обед

 

След обед тръгнах за чешмата,

но там не видях жив човек.

Посрещаше ме Пустотата,

а и убийствения пек!

 

В торбата носех пет шишета,

дорде ги пълнех със вода

две гладни псета с поглед питат,

не съм ли им донел храна?!

 

Те бяха хърби изгладняли,

не срещнали добър човек

и селска милост не видяли,

не хапнали храна от век!

 

И за горките дожаля ми!

Това бе кучешки живот...

О, легнаха на съвестта ми

такъв е нашия народ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...