30 авг. 2016 г., 21:30

Eдин следобед

501 0 0

Един след обед

 

След обед тръгнах за чешмата,

но там не видях жив човек.

Посрещаше ме Пустотата,

а и убийствения пек!

 

В торбата носех пет шишета,

дорде ги пълнех със вода

две гладни псета с поглед питат,

не съм ли им донел храна?!

 

Те бяха хърби изгладняли,

не срещнали добър човек

и селска милост не видяли,

не хапнали храна от век!

 

И за горките дожаля ми!

Това бе кучешки живот...

О, легнаха на съвестта ми

такъв е нашия народ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...