Eдин следобед
495
0
0
Един след обед
След обед тръгнах за чешмата,
но там не видях жив човек.
Посрещаше ме Пустотата,
а и убийствения пек!
В торбата носех пет шишета,
дорде ги пълнех със вода
две гладни псета с поглед питат,
не съм ли им донел храна?!
Те бяха хърби изгладняли,
не срещнали добър човек
и селска милост не видяли,
не хапнали храна от век!
И за горките дожаля ми!
Това бе кучешки живот...
О, легнаха на съвестта ми
такъв е нашия народ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
