Един тромпет...
Посвещавам на всички момичета и момчета,
които обичат този сайт
и не се страхуват от откровението...
Внезапен полъх
ми прошепна
за бели лунни нощи -
един тромпет,
трептял копнежно
във тишината топла.
Един прозорец,
сякаш в нищото,
отправяше стенания,
а после мощно
извисяваше
ликуващи камбани.
Утихваше в тъга
и реквиемно
преплиташе в мелодия
простила самота,
любов нетленна
и нежна меланхолия.
От Бога дар ли бе
това сияние -
вълшебно топли трели
с един тромпет -
сакрален порив
и прошка, и смирение...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Гоцева Todos los derechos reservados
