Кристинчетооо (Кристина Йорданова)
7 79
5 sept 2008, 21:47

Един забравен театър 

  Poesía
1034 0 7
 

Танцувам аз сама с шепнещия вятър,

без музика, без стъпки в този тъмен театър.

Маските свалени с мисли недочути,

едно сърце, разбито на парченца,

играе в ролите прочути.

 

Като ангел без криле извисява се съдбата,

като лястовица без очи гледа в тишината.

И не зная накъде да тръгна,

да направя двоен пирует.

И във черна сянка се страхувам от този мой куплет.

Връщам се назад и слагам вечната си маска,

една сълза заравя спомените ми в черен пясък.

© Кристина Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??