Кристинчетооо (Кристина Йорданова)
7 79
5.09.2008 г., 21:47 ч.

Един забравен театър 

  Поезия
1064 0 7
 

Танцувам аз сама с шепнещия вятър,

без музика, без стъпки в този тъмен театър.

Маските свалени с мисли недочути,

едно сърце, разбито на парченца,

играе в ролите прочути.

 

Като ангел без криле извисява се съдбата,

като лястовица без очи гледа в тишината.

И не зная накъде да тръгна,

да направя двоен пирует.

И във черна сянка се страхувам от този мой куплет.

Връщам се назад и слагам вечната си маска,

една сълза заравя спомените ми в черен пясък.

© Кристина Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??