28 may 2025, 7:00

Един забравен в миналото птичък

294 2 1

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК

 

... седемдесетгодишен папардак –

не мога вече сам да се позная.

Тропосвам сутрин варненския бряг

и никъде не му се види краят.

 

А срещу мен се вдигаха вълни –

по лакоми от амазонски пуми.

Коя от тях не се и посвени,

и не зачеркна светлите ми думи?

 

В един ли стих Надеждата си скрих,

че този свят ще бъде по-добричък?

И ще го пея – праведен и тих! –

един забравен в миналото птичък.

 

В Поезията бях един клошар,

намерил скъп часовник на боклука.

Съдбата с мене хвърли кофти зар –

и каза ми на тръгване: – Наслука!

 

Не знам с каква душа поех на път?

Раздадох ли се истински до края?

Поне си знам, че дишах с пълна гръд

в най-светлата илюзия за Рая.

 

24 май 2025 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...