28.05.2025 г., 7:00

Един забравен в миналото птичък

293 2 1

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК

 

... седемдесетгодишен папардак –

не мога вече сам да се позная.

Тропосвам сутрин варненския бряг

и никъде не му се види краят.

 

А срещу мен се вдигаха вълни –

по лакоми от амазонски пуми.

Коя от тях не се и посвени,

и не зачеркна светлите ми думи?

 

В един ли стих Надеждата си скрих,

че този свят ще бъде по-добричък?

И ще го пея – праведен и тих! –

един забравен в миналото птичък.

 

В Поезията бях един клошар,

намерил скъп часовник на боклука.

Съдбата с мене хвърли кофти зар –

и каза ми на тръгване: – Наслука!

 

Не знам с каква душа поех на път?

Раздадох ли се истински до края?

Поне си знам, че дишах с пълна гръд

в най-светлата илюзия за Рая.

 

24 май 2025 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...