Един забравен в миналото птичък
ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят.
А срещу мен се вдигаха вълни –
по лакоми от амазонски пуми.
Коя от тях не се и посвени,
и не зачеркна светлите ми думи?
В един ли стих Надеждата си скрих,
че този свят ще бъде по-добричък?
И ще го пея – праведен и тих! –
един забравен в миналото птичък.
В Поезията бях един клошар,
намерил скъп часовник на боклука.
Съдбата с мене хвърли кофти зар –
и каза ми на тръгване: – Наслука!
Не знам с каква душа поех на път?
Раздадох ли се истински до края?
Поне си знам, че дишах с пълна гръд
в най-светлата илюзия за Рая.
24 май 2025 г.
гр. Варна, 19, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени