Един забравен в миналото птичък

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК

... седемдесетгодишен папардак –

не мога вече сам да се позная.

Тропосвам сутрин варненския бряг

и никъде не му се види краят.

А срещу мен се вдигаха вълни –

по лакоми от амазонски пуми.

Коя от тях не се и посвени,

и не зачеркна светлите ми думи?

В един ли стих Надеждата си скрих,

че този свят ще бъде по-добричък?

И ще го пея – праведен и тих! –

един забравен в миналото птичък.

В Поезията бях един клошар,

намерил скъп часовник на боклука.

Съдбата с мене хвърли кофти зар –

и каза ми на тръгване: – Наслука!

Не знам с каква душа поех на път?

Раздадох ли се истински до края?

Поне си знам, че дишах с пълна гръд

в най-светлата илюзия за Рая.

24 май 2025 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.