Усещане за залез

Усещам залез с аромат на ягоди

и виждам вятърът превърнат в облаци...

Стоя пред него тъжно и замислено...

А птиците ги няма...

... Тях инстинкта ги прогони...

Над мене тегне като хра́мов ку́пол

небето в залеза преобразено,

космичен прах и спомени се трупат –

засипва ме огромната  Вселена...

... Гасне́е бавно светлината цветна

и мрака със желание настъпва...

Една тъга необяснимо шепне

и от това душата ми потръпва...

Денят унил със залеза поема

оттатък хоризонта  с неохо́та

и с него тръгва бързащото Време

отмъквайки частици от Живота...

ж     ж     ж     ж      ж     ж     ж     ж

... Един Човек във залеза загледан

там яростно със спомените спори!...

(Навярно аз съм: тъжен и проблемен –

вживя́л се пак във: „старите истории“!...)

... А не разбрах в изминалото Време,

че трябва доводите  да забравя –

и е безсмислино със спомени да спориш!...

– По по́дразби́ране: Те винаги са прави!...

13.10.2021.