Oct 13, 2021, 1:59 PM

Усещане за залез

546 0 1

Усещане за залез

 

Усещам залез с аромат на ягоди

и виждам вятърът превърнат в облаци...

Стоя пред него тъжно и замислено...

А птиците ги няма...

... Тях инстинкта ги прогони...

 

Над мене тегне като хра́мов ку́пол

небето в залеза преобразено,

космичен прах и спомени се трупат –

засипва ме огромната  Вселена...

 

... Гасне́е бавно светлината цветна

и мрака със желание настъпва...

Една тъга необяснимо шепне

и от това душата ми потръпва...

 

Денят унил със залеза поема

оттатък хоризонта  с неохо́та

и с него тръгва бързащото Време

отмъквайки частици от Живота...

ж     ж     ж     ж      ж     ж     ж     ж

... Един Човек във залеза загледан

там яростно със спомените спори!...

(Навярно аз съм: тъжен и проблемен –

вживя́л се пак във: „старите истории“!...)

 

... А не разбрах в изминалото Време,

че трябва доводите  да забравя –

и е безсмислино със спомени да спориш!...

– По по́дразби́ране: Те винаги са прави!...

 

13.10.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...