Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма...
... Тях инстинкта ги прогони...
Над мене тегне като хра́мов ку́пол
небето в залеза преобразено,
космичен прах и спомени се трупат –
засипва ме огромната Вселена...
... Гасне́е бавно светлината цветна
и мрака със желание настъпва...
Една тъга необяснимо шепне
и от това душата ми потръпва...
Денят унил със залеза поема
оттатък хоризонта с неохо́та
и с него тръгва бързащото Време
отмъквайки частици от Живота...
ж ж ж ж ж ж ж ж
... Един Човек във залеза загледан
там яростно със спомените спори!...
(Навярно аз съм: тъжен и проблемен –
вживя́л се пак във: „старите истории“!...)
... А не разбрах в изминалото Време,
че трябва доводите да забравя –
и е безсмислино със спомени да спориш!...
– По по́дразби́ране: Те винаги са прави!...
13.10.2021.
© Коста Качев All rights reserved.