17 abr 2020, 11:07

Един завет 

  Poesía » Otra
598 0 0

И аз също ще си замина,

ще ме приспи вечен мраз.

Помнете - най-важна е нашата родина.

Тоест - сплотени бъдете тогаз.

 

И вижте вън - бездомен мъж,

настанете го в някой приют,

да не го вали сняг, дъжд,

че и той има нужда от уют.

 

А ти, мила, за мене не плачи,

в живота има и такива неща.

Нека в твоя има слънце, лъчи,

да живееш истински -  дух ти завеща.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??