17.04.2020 г., 11:07 ч.

Един завет 

  Поезия » Друга
597 0 0

И аз също ще си замина,

ще ме приспи вечен мраз.

Помнете - най-важна е нашата родина.

Тоест - сплотени бъдете тогаз.

 

И вижте вън - бездомен мъж,

настанете го в някой приют,

да не го вали сняг, дъжд,

че и той има нужда от уют.

 

А ти, мила, за мене не плачи,

в живота има и такива неща.

Нека в твоя има слънце, лъчи,

да живееш истински -  дух ти завеща.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??