1 mar 2012, 12:08

Eдинадесет грама

  Poesía » Otra
994 0 4

Едно такова... дребно чудо

  (по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
 осиротяла без костюма нов...
И даже рана ми направи,
горещата ми кожа я запомни,
от вчера в чудеса не вярвам,
защото чудесата са бездомни...
Дали тежи и единайсет грама...
и изтънява като косъм на дете,
ще скрия чудото си бързо
отляво, там, до някакво сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...