Mar 1, 2012, 12:08 PM

Eдинадесет грама

  Poetry » Other
1K 0 4

Едно такова... дребно чудо

  (по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
 осиротяла без костюма нов...
И даже рана ми направи,
горещата ми кожа я запомни,
от вчера в чудеса не вярвам,
защото чудесата са бездомни...
Дали тежи и единайсет грама...
и изтънява като косъм на дете,
ще скрия чудото си бързо
отляво, там, до някакво сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...