Mar 1, 2012, 12:08 PM

Eдинадесет грама

  Poetry » Other
1K 0 4

Едно такова... дребно чудо

  (по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
 осиротяла без костюма нов...
И даже рана ми направи,
горещата ми кожа я запомни,
от вчера в чудеса не вярвам,
защото чудесата са бездомни...
Дали тежи и единайсет грама...
и изтънява като косъм на дете,
ще скрия чудото си бързо
отляво, там, до някакво сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...