1.03.2012 г., 12:08

Eдинадесет грама

996 0 4

Едно такова... дребно чудо

  (по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
 осиротяла без костюма нов...
И даже рана ми направи,
горещата ми кожа я запомни,
от вчера в чудеса не вярвам,
защото чудесата са бездомни...
Дали тежи и единайсет грама...
и изтънява като косъм на дете,
ще скрия чудото си бързо
отляво, там, до някакво сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...