26 feb 2011, 19:32

Единайста свещ...

  Poesía
1.1K 0 23

 

 

 

Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.

Да ми бъде простено - псалми засричах...

Отпратих ятата - пискливи сирени,

че те, птиците, поне се обичат!

 

Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо,

придобих манастирска тоналност.

На огън не случих - като с творба на Пикасо.

Топлината остана във виртуалното...

 

Единайста свещ паля! Ще спра да броя.

Този пламък изгаря... но само отляво.

Единайсти подземен уют ще строя!

И сълза - като частица от мен - ще оставя...

 

 

----

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...