26 февр. 2011 г., 19:32

Единайста свещ...

1.1K 0 23

 

 

 

Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.

Да ми бъде простено - псалми засричах...

Отпратих ятата - пискливи сирени,

че те, птиците, поне се обичат!

 

Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо,

придобих манастирска тоналност.

На огън не случих - като с творба на Пикасо.

Топлината остана във виртуалното...

 

Единайста свещ паля! Ще спра да броя.

Този пламък изгаря... но само отляво.

Единайсти подземен уют ще строя!

И сълза - като частица от мен - ще оставя...

 

 

----

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....