26.02.2011 г., 19:32 ч.

Единайста свещ... 

  Поезия
921 0 24

 

 

 

Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.

Да ми бъде простено - псалми засричах...

Отпратих ятата - пискливи сирени,

че те, птиците, поне се обичат!

 

Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо,

придобих манастирска тоналност.

На огън не случих - като с творба на Пикасо.

Топлината остана във виртуалното...

 

Единайста свещ паля! Ще спра да броя.

Този пламък изгаря... но само отляво.

Единайсти подземен уют ще строя!

И сълза - като частица от мен - ще оставя...

 

 

----

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??