14 jun 2018, 9:20

Единодушие

  Poesía » Otra
1.1K 9 10

Сред хилядите звуци на вселената 

съм влюбена в един.

И той е точно като бялото,

препълнен, но незапълним.

Обичам да потъвам в необята му,

заслушана във всеки негов стон...

Събличам тялото и съм душата си

в космически синхрон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Полет на душата в космоса!
  • Браво, Дарина! Поздравления!
  • Аз пък съм стъписана и не знам какво да кажа. Такава оценка от Теб. Не е за вярване! Благодаря!
  • Мълча неловко, като паяк в безметежно състояние, защото без малко да пропусна това великолепие на младата българска лирика.
    Поздравления, Дарина!
  • Сладурче
    Аз съм възхитена.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...