14.06.2018 г., 9:20

Единодушие

1.1K 9 10

Сред хилядите звуци на вселената 

съм влюбена в един.

И той е точно като бялото,

препълнен, но незапълним.

Обичам да потъвам в необята му,

заслушана във всеки негов стон...

Събличам тялото и съм душата си

в космически синхрон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Полет на душата в космоса!
  • Браво, Дарина! Поздравления!
  • Аз пък съм стъписана и не знам какво да кажа. Такава оценка от Теб. Не е за вярване! Благодаря!
  • Мълча неловко, като паяк в безметежно състояние, защото без малко да пропусна това великолепие на младата българска лирика.
    Поздравления, Дарина!
  • Сладурче
    Аз съм възхитена.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...