14.06.2018 г., 9:20

Единодушие

1.1K 9 10

Сред хилядите звуци на вселената 

съм влюбена в един.

И той е точно като бялото,

препълнен, но незапълним.

Обичам да потъвам в необята му,

заслушана във всеки негов стон...

Събличам тялото и съм душата си

в космически синхрон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Полет на душата в космоса!
  • Браво, Дарина! Поздравления!
  • Аз пък съм стъписана и не знам какво да кажа. Такава оценка от Теб. Не е за вярване! Благодаря!
  • Мълча неловко, като паяк в безметежно състояние, защото без малко да пропусна това великолепие на младата българска лирика.
    Поздравления, Дарина!
  • Сладурче
    Аз съм възхитена.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...