3 mar 2011, 12:53

Единствен съдник - съвест наша 

  Poesía » Filosófica
655 0 1

Ти ще ме съдиш редовно,

другият ще хули обидно.

Аз ще сломявам глава - тъй покорно,

че на теб ще ти бъде и свидно.

 

Ти ще раняваш, друг ще прощава.

Хора различни - грешим.

Да сме искрени май ни остава

и не друг - себе си нека виним.

 

От грях сме създадени - нека сме грешни.

Греховете са сладки, нали

за боговете сме тъй смешни,

както са за нас са законите техни, уви!

 

Но вечер остава тавана,

в който се взираш и често не спиш.

Няма грешник със сърце от стомана

и най-трудно оказва се своя грях да опростиш!

 

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хубаво казано и написано...
    но когато и на себе си простиш, макар
    и трудно, можеш отново да продължиш напред..
    сърдечен поздрав, Веселина.
Propuestas
: ??:??