Единствен съдник - съвест наша - стих: Философская от The_gold

3 мар. 2011 г., 12:53

Поэзия » Философская

761 0 1

Ти ще ме съдиш редовно,

другият ще хули обидно.

Аз ще сломявам глава - тъй покорно,

че на теб ще ти бъде и свидно.

Ти ще раняваш, друг ще прощава.

Хора различни - грешим.

Да сме искрени май ни остава

и не друг - себе си нека виним.

От грях сме създадени - нека сме грешни.

Греховете са сладки, нали

за боговете сме тъй смешни,

както са за нас са законите техни, уви!

Но вечер остава тавана,

в който се взираш и често не спиш.

Няма грешник със сърце от стомана

и най-трудно оказва се своя грях да опростиш!