Единствен съдник - съвест наша
Ти ще ме съдиш редовно,
другият ще хули обидно.
Аз ще сломявам глава - тъй покорно,
че на теб ще ти бъде и свидно.
Ти ще раняваш, друг ще прощава.
Хора различни - грешим.
Да сме искрени май ни остава
и не друг - себе си нека виним.
От грях сме създадени - нека сме грешни.
Греховете са сладки, нали
за боговете сме тъй смешни,
както са за нас са законите техни, уви!
Но вечер остава тавана,
в който се взираш и често не спиш.
Няма грешник със сърце от стомана
и най-трудно оказва се своя грях да опростиш!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
