11 ene 2013, 18:26

Единствен танц 

  Poesía » De amor
633 0 6

 

-----

 


                             "Прегръдки — дълги, колкото песен."
                                                            Маргарита Петкова


Ти ръка ли подаде, аз ли чух "Дами канят" —
завъртяхме света върху дансинг.
Тази плоскост към риск ни подмами,
като в някаква шеметна шанца.

Как летяха плохи от коприна
към уюта кашмирен в сакото ти!
Във очите ти — синя витрина —
се оглеждах в лице и наопаки...

Смело следвах ти всичките стъпки.
Ако бе на ръба на безкрая,
макар грешна, бих грабнала тръпката —
дори в следващ живот да го зная.

Бяха пълни ръцете ни с тостове!
И ни гледаха — свят ни се виеше —
занемели по масите — гостите,
свойте чаши безпаметно пиещи...

Деколтето ми, лунно изрязано,
ти не спря със очи да целуваш.
В луднал кичур, шептейки, ми каза:
"Хайде, спри да му мислиш! Танцувай..."


-----

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??