Единствен танц
-----
"Прегръдки — дълги, колкото песен."
Маргарита Петкова
Ти ръка ли подаде, аз ли чух "Дами канят" —
завъртяхме света върху дансинг.
Тази плоскост към риск ни подмами,
като в някаква шеметна шанца.
Как летяха плохи от коприна
към уюта кашмирен в сакото ти!
Във очите ти — синя витрина —
се оглеждах в лице и наопаки...
Смело следвах ти всичките стъпки.
Ако бе на ръба на безкрая,
макар грешна, бих грабнала тръпката —
дори в следващ живот да го зная.
Бяха пълни ръцете ни с тостове!
И ни гледаха — свят ни се виеше —
занемели по масите — гостите,
свойте чаши безпаметно пиещи...
Деколтето ми, лунно изрязано,
ти не спря със очи да целуваш.
В луднал кичур, шептейки, ми каза:
"Хайде, спри да му мислиш! Танцувай..."
-----
© Станислава All rights reserved.
