Единствена

15 mar 2012, 18:58

Poesía » De amor

725 0 0

С очите твои, така безкрайни

и с усмивката, така омайна,

пленяваш ме, като рибар в дълбочини.

А думите, изречени от устните ти,

оставят ме безмълвен,

сякаш ням съм, когато покрай мен си.

Лицето твое, също като роза,

разцъфнало блести.

И като далтонист не виждам нищо друго,

освен косите ти красиви,

веещи се като знаме,

забито в свободните земи.

Едно ти казвам, мила моя,

за мен, единствена си!

Стига ми дори, леко да прошепнеш -

"Обичам те! Знаеш го, нали?"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.