Единствена
С очите твои, така безкрайни
и с усмивката, така омайна,
пленяваш ме, като рибар в дълбочини.
А думите, изречени от устните ти,
оставят ме безмълвен,
сякаш ням съм, когато покрай мен си.
Лицето твое, също като роза,
разцъфнало блести.
И като далтонист не виждам нищо друго,
освен косите ти красиви,
веещи се като знаме,
забито в свободните земи.
Едно ти казвам, мила моя, за мен, единствена си! Стига ми дори, леко да прошепнеш - "Обичам те! Знаеш го, нали?"
Едно ти казвам, мила моя, за мен, единствена си! Стига ми дори, леко да прошепнеш - "Обичам те! Знаеш го, нали?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Бекяров Всички права запазени
