15.03.2012 г., 18:58 ч.

Единствена 

  Поезия » Любовна
724 0 0
С очите твои, така безкрайни
и с усмивката, така омайна,
пленяваш ме, като рибар в дълбочини.
А думите, изречени от устните ти,
оставят ме безмълвен,
сякаш ням съм, когато покрай мен си.
Лицето твое, също като роза,
разцъфнало блести.
И като далтонист не виждам нищо друго,
освен косите ти красиви,
веещи се като знаме,
забито в свободните земи.

Едно ти казвам, мила моя,
за мен, единствена си!
Стига ми дори, леко да прошепнеш -
"Обичам те! Знаеш го, нали?"

© Димитър Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??