15 мар. 2012 г., 18:58

Единствена

888 0 0
С очите твои, така безкрайни и с усмивката, така омайна, пленяваш ме, като рибар в дълбочини. А думите, изречени от устните ти, оставят ме безмълвен, сякаш ням съм, когато покрай мен си. Лицето твое, също като роза, разцъфнало блести. И като далтонист не виждам нищо друго, освен косите ти красиви, веещи се като знаме, забито в свободните земи.
Едно ти казвам, мила моя, за мен, единствена си! Стига ми дори, леко да прошепнеш - "Обичам те! Знаеш го, нали?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Бекяров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....