11 dic 2007, 13:19

Единствена 

  Poesía » De amor
839 0 25
Фантазията – всепризнат художник,
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна
и виждам фея или броден дух.
Отронен звук от плачещо пиано,
погалил нежно моя жаден слух,
създава амалгамата, с която
Фантазията вае празник бял
за сетивата, топъл като лято
и чист като несбъден идеал.

Такава си и ти за мен, любима,
единствено фантазно постижима.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??