Единствена
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна
и виждам фея или броден дух.
Отронен звук от плачещо пиано,
погалил нежно моя жаден слух,
създава амалгамата, с която
Фантазията вае празник бял
за сетивата, топъл като лято
и чист като несбъден идеал.
Такава си и ти за мен, любима,
единствено фантазно постижима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
