Dec 11, 2007, 1:19 PM

Единствена

  Poetry » Love
1.1K 0 25
Фантазията – всепризнат художник,
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна
и виждам фея или броден дух.
Отронен звук от плачещо пиано,
погалил нежно моя жаден слух,
създава амалгамата, с която
Фантазията вае празник бял
за сетивата, топъл като лято
и чист като несбъден идеал.

Такава си и ти за мен, любима,
единствено фантазно постижима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...