11.12.2007 г., 13:19

Единствена

1.1K 0 25
Фантазията – всепризнат художник,
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна
и виждам фея или броден дух.
Отронен звук от плачещо пиано,
погалил нежно моя жаден слух,
създава амалгамата, с която
Фантазията вае празник бял
за сетивата, топъл като лято
и чист като несбъден идеал.

Такава си и ти за мен, любима,
единствено фантазно постижима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....